Stuck in the space.. 
 Така става понякога, по дяволите нищо не е свършило. Знам си аз, ЗНАМ, ЧЕ ВИНАГИ ТАКА СТАВА. 
Загатват, загатваш и засядаш във времето. 3 месеца на вятъра, карал те е поне да се усмихваш нали? Сякаш всички запомняме най-гадните и тежки моменти нали? Още съм заседнала, не е проблем ще изляза от тази нишка. Проблемът, е че Ти няма да излезеш (поне се надявам. Е не!)
  Старото се връща. Идвам! 
Искам да се върна и ще запомня хубавите неща. Топлите ръце мамка му.. А моите тогава бяха ледено студени както сега се чувствам. Опитвам се! И ще успея. 
 И както каза В. "Той губи, не ти!" Хубаво, е че другите мислят така. Та така.. 
 Ще се оправя, само ми трябва усмивката Ти.