До къде стигнах ?! Хххм.. Любов, любов  5 букви, 2 срички, а всъщност всичко. Ако няма любов, не виждам защо да се опитвам да правя каквото и да е било. Покажи ми любов и ще съм най-отдадената в кухнята, в майчинството, в леглото ако щеш (ама то там е най-важното хаха) Ами не, не е най-важното. Имаше човек, който ми показа, че сексът не е най-важното нещо между две души които не могат една без друга. Писала съм за него преди време. Сега ще питате "ама защо пак зачекваш за Него?" Еми ей така пък, защото не мога да го забравя. И няма да го забравя, усещам, че сме свързани нали знаете "невидимата нишка". Вярвам в това. Вярвам, че има хора, които са свързани с нещо невидимо за вечни времена, в различните си животи. Където и да идат, каквото и да направят, те са си свързани. Искат да забравят един за друг. Но не могат. Аз ли? Аз искам да забравя за него, въпреки че съм заета по цял ден, би трябвало да нямам време да мисля за Него, пак се намира начин и време когато да си спомня какво е било и да се замисля какво щеше да бъде ако ..  Ако бях направила онова, вместо това... И така нататък. Истината е, че ми се даде шанс, избор, два пътя! Кой ще избереш? И двамата те чакат, хайде избирай. Няма време, трябва да избереш.  Ето оказа се че избрах, избрах уж по-сигурното. С времето разбирам, че може би направих грешка. Казвам може би! Това не мога да знам. Но някак ми се ще да бях пробвала. Какво толкова, идва, заминава, плачеш малко и толкова, продължаваш напред.  Но Аз...  Счупих бутилката, когато усетих, че някак сме свързани може би от друг живот. Не знам, останах без сока си както изгубих частица от себе си. Счупи се така както се почувствах когато ме притисна към стената на кея, лодките се люшкаха върху вълните както аз се люшках из миналите животи с теб. Чувствата се заливаха в сърцето и мозъка ми така както вълните се заливаха една друга без да спират. Беше достатъчно просто да стоя там. Без да казвам нищо. Просто да се гледаме, да стоим безмълвни. Само ако можех да върна времето назад, щях да ти кажа неща, които никога не казах. Преследваш ме, винаги ще е така. Мозъкът ми е премахнал много от времето прекарано с теб за разлика пък на това сърцето помни. Помни колко исках да продължа с теб. Аз да съм там и Ти да си там. Така както ни събра да бяхме останали уви ни раздели така както ни събра. Неусетно и за части от секундата.